Jul 22, 2011, 9:13 AM

Мой смъртен грях

  Poetry » Love
934 0 2

Асмодий си ти за мен.
Мой демон - държащ
ме в плен.

Велзевул любовта ни
е обзел, лишение душата
ми не ще познае.

Мамон бъди с мен.
Граби с пълни шепи
от сърцето ми.

Белфегор след теб
ще ме посети и ще
останат само мечти.

Сатаната обзема
разума ми, щом с
друга говориш ти.

Левиатан шепти
ми на ухо, видя ли
към друго твоя плам.

А Луцифер си ти.
По-горд от мен -
несломим дори!

И щом умра, от небето
ще слязат ангели жестоки,
да ме накажат.

И демоните с тях
душата ми ще
раздерат.

За таз любов порочна
цял живот мечтая и тя
води ме към края.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Апокалиптикс А All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...