Oct 20, 2017, 8:18 PM  

Може би

  Poetry
1.4K 3 8

Може би рано 

проговорих...

И твърде рано

се разкрих..

 

Но знаете ли!?
Можем да поспорим!

За кой е прав

и кой е крив!

 

Може би трябваше да скрия,

дълбоко чувствата във мен!

Може би трябваше да свия,

сърцето паднало във плен.

 

И не, не трябваше да казвам,

онези страшните неща,

които карат 
мъж да влезе, 
навърте

в свойта пещера.

 

Може би трябваше

да пробвам,

онази старата игра..

За онзи, който 

бързо бяга..

Тръгват по негова

следа..

 

Може би трябваше

да чакам.. 

Да каже първо той 

това..

Че иска аз да съм 

до него,

като приятел

и жена.

 

Може би трябваше

да крия..

За всеки трепет

вътре в мен.

За да не сметне ме 

от тия,

които влюбват се

за ден!

 

Може би ще платиш

жестоко,

грешките мои..

Но, Сърце!

Свободно

пуснах те 

на полет 

във най-красивото небе..

 

И ако паднеш от високо

и даже много да боли..

Помни

как дишаше 

дълбоко.

В онези 

хубавите дни..

 

И ако кажат ти:

"Прибърза!

 

Напразно всичко 

си си дал..."

Поне ще знаеш 

безрезервно, 

че си обичал 

и живял!

 


Париж 
18 януари 2016
01:20 a.m.


Автор: Гергана Д.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© D. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...