Oct 20, 2017, 8:18 PM  

Може би

  Poetry
1.4K 3 8

Може би рано 

проговорих...

И твърде рано

се разкрих..

 

Но знаете ли!?
Можем да поспорим!

За кой е прав

и кой е крив!

 

Може би трябваше да скрия,

дълбоко чувствата във мен!

Може би трябваше да свия,

сърцето паднало във плен.

 

И не, не трябваше да казвам,

онези страшните неща,

които карат 
мъж да влезе, 
навърте

в свойта пещера.

 

Може би трябваше

да пробвам,

онази старата игра..

За онзи, който 

бързо бяга..

Тръгват по негова

следа..

 

Може би трябваше

да чакам.. 

Да каже първо той 

това..

Че иска аз да съм 

до него,

като приятел

и жена.

 

Може би трябваше

да крия..

За всеки трепет

вътре в мен.

За да не сметне ме 

от тия,

които влюбват се

за ден!

 

Може би ще платиш

жестоко,

грешките мои..

Но, Сърце!

Свободно

пуснах те 

на полет 

във най-красивото небе..

 

И ако паднеш от високо

и даже много да боли..

Помни

как дишаше 

дълбоко.

В онези 

хубавите дни..

 

И ако кажат ти:

"Прибърза!

 

Напразно всичко 

си си дал..."

Поне ще знаеш 

безрезервно, 

че си обичал 

и живял!

 


Париж 
18 януари 2016
01:20 a.m.


Автор: Гергана Д.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© D. All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....