Ако бях птица щях да отлетя.

Някъде далеч, някъде извън света.

Щях да оставя зад гърба си онова,

което буди ме с писъци в нощта.

И щях да забравя.

В миналото направеното щях да оставя.

И само вятъра щеше да бъде свидетел

на мъките и сълзите ми.

И може би щях да простя.

Може би.

И може би тогава розите в градината

щяха да цъфтят по-розови,

а вятъра щеше да е по-топъл.

И само изгорялата свещ в ъгъла

щеше да напомня за скръбта.

Само облачният ден

щеше да напомня пак за мен.

Може би.

Ако бях птица щях да отлетя.

Някъде извън тази мъртва земя.

Може би щях да забравя и да простя.

И може би щях...

Ако бях птица и можех да отлетя.