Aug 17, 2008, 4:48 PM

Може би

  Poetry » Other
718 0 3
Ти трябваше да използваш времето
да разбереш, какво се крие вътре в теб.
Всичко, което сега те прави човек,
и всичко, което не би искала да знам.
Ти трябваше да виждаш надълбоко,
да имаш чувства, преди мечти,
а може би да да виждаш без очи,
но сега просто искаш да си честна.

Да, признавам - имам вина,
че съм тук до теб.
Винаги търся проблем.
И винаги надълбоко промушвам.
Трябва да стане така,
да усетиш и болката в теб
- може би въпрос на късмет,
може би трябваше да се случи.


Ти избираше винаги по-малкото зло,
разбирайки, че не можеш да имаш всичко.
Рискувайки дори това, което обичаш
и винаги чудейки се какво би било.
Ти вярваше сляпо в истинската любов.
Това бе всичко, което те движеше напред,
а може би да не искаш и моя съвет,
защото не знаеше, че ще бъда готов.

А може би да ме послушаш,
трябва преди всичко да разбереш,
къде свършва трудния момент
и къде светлината да избереш.
А може би да видиш с усмивка
всичко, което си пропуснала досега,
всичко, което сама си причини,
може би трябваше да се случи това.

Да, признавам - имам вина,
че съм тук до теб.
Винаги търся проблем.
И винаги надълбоко промушвам.
Трябва да стане така,
да усетиш и болката в теб
- може би въпрос на късмет,
може би трябваше да се случи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Андонов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...