Може би...
Хей, момче, ти не пожела
с мен да усетиш ритъма.
Видях страха във очите ти.
От какво се боиш, момче?
Не повярваш ли в любовта,
никога няма да станеш мъж.
Само с друг можеш да минеш
през оная тъмна гора
на твоите страшни кошмари.
Но ти се боиш, момче,
а не вярваш ли в любовта,
никога няма да станеш мъж.
В живота има светли пътеки,
по които можеш да минеш
само, ако се довериш на някого.
Но ти се боиш, момче,
а не вярваш ли в любовта,
никога няма да станеш мъж.
Хей, не се обръщай назад,
където са страховете ти -
напред те очаква живота.
Но трябва да хванеш в ръката си
една вярна и нежна ръка,
за да станеш най-после мъж.
Днес аз ти подавам ръката си,
може би ти си момчето,
с което играехме някога.
Може би ще успеем заедно,
гръб до гръб и рамо до рамо,
да се преборим със страховете си.
Януари 2007г.
Пп.
Този и всички останали стихове преди него са посветени на единствения мъж, който не скри името, лицето си и копнежа си за обич, но не повярва в мен.
© Лазарина All rights reserved.
