Jun 15, 2007, 9:23 AM

Може би

  Poetry
1.3K 0 3
 

А може би не знаеш ти,

колко силно ме боли

и боже би се смееш там

от радост, че ми причини срам голям.

Може би си щастлив с нея ти,

но  може и да плачеш нощем за мене ти,

но едва ли мислиш си за мен

и едва ли е свързан с мен твоя ден,

може би съм била просто играчка,

но както казват: Oт играчка става плачка

и сега ти ще плащаш цената,

че разби ми сърцето и душата

и за всичко останало ще платиш,

самичък ще се изгориш,

защото пламна силен огън в мен,

който се разгаря всеки ден

и сега не съм беззащитната жена,
която бях преди това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...