Jun 15, 2007, 9:23 AM

Може би

  Poetry
1.3K 0 3
 

А може би не знаеш ти,

колко силно ме боли

и боже би се смееш там

от радост, че ми причини срам голям.

Може би си щастлив с нея ти,

но  може и да плачеш нощем за мене ти,

но едва ли мислиш си за мен

и едва ли е свързан с мен твоя ден,

може би съм била просто играчка,

но както казват: Oт играчка става плачка

и сега ти ще плащаш цената,

че разби ми сърцето и душата

и за всичко останало ще платиш,

самичък ще се изгориш,

защото пламна силен огън в мен,

който се разгаря всеки ден

и сега не съм беззащитната жена,
която бях преди това!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Игнатова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...