Apr 21, 2011, 6:01 AM

Може би

  Poetry » Love
1.6K 0 4

... "той я целуваше в определени часове.
То беше навик, също като предварително известен
десерт след еднообразието на вечерята." Гюстав Флобер ("Мадам Бовари")

          .............................

Моите устни по навик целуваш,
в очите ми  дори не поглеждаш,
може би друга любов ти бленуваш,
или всичко до навика свеждаш...

Може би заличило е времето, може би,
романтичните спомени от нощи интимни,
когато потъвахме в море от звезди
и страстите жарки  бяха взаимни...

Може би променена аз – остаряла,
не съм по вкуса ти изискан отдавна,
или защото от себе си всичко съм дала,
сега на празно пространство съм равна...

Може би животът ни, дълго съвместен,
всяка тръпка в теб е убил, може би,
но те е запазил достатъчно честен,
под леда да не палиш искри...

¤ۣۜ๘●•D. Patton•●๘¤ۣۜ

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дейзи Патън All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...