Jun 6, 2014, 9:13 PM

Може би чудовище.

401 0 0

Не съм изгубена, 
но да ме намери няма кой, 
в борба с чудовището в мен, 
във страшен свят, но все пак мой... 
Изгубена дълбоко 
в моята душа бездънна, 
обречена на самота откривам 
част след част все по-тъмна... 
И хиляди демони - 
ангели предишни, 
вървят до мен по път незнаен. 
Примамват те души ранени, 
към живот, 
по-нов и по-безкраен.. 
И ти, 
когато в клопката попаднеш 
и чудовището в мен пробудиш, 
чудовище, 
зад маска на принцеса скрито, 
ще умираш бавно... 
Или ще се влюбиш...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Желева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...