Nadya (Надя Вълканова) Nadya (Надя Вълканова)
53
Mar 21, 2005, 3:16 PM

Може би още си струва...

  Poetry
1.7K 0 7
Здравей, живот!
Къде ли се срещнахме?
Дали не беше
в ония кривите улички,
капани на завоите сложил?
Раздадох душата си,
само болка остана...
Дните ми май окуцяват,
с бастуна на времето
по-трудно се справям.
Натежават годините
бременни от неверие,
а аз още те имам.
Обичам те, живот!
Време дали ми остана?
Още малко ми дай...
Очите ми още са млади,
с капаните да се справя.
Не си отивай, живот!
Може би още си струва...
да продължим да се лъжем.
Аз, че още те имам.
Ти, че си заслужава.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Pepina (Пепа Деличева)
    Pepina (Пепа Деличева)
    Поздравления за прекрасния стих! Четох го няколко пъти. Колко си права! 6
  • Nadya (Надя Вълканова)
    Nadya (Надя Вълканова)
    Благодаря,Галя!
  • Fabiana (Галя Николова)
    Fabiana (Галя Николова)
    С бастуна на времето по - трудно се справяме, но важното е да продължим. Обичам те живот! Прекрасен стих Надя!
  • Nadya (Надя Вълканова)
    Nadya (Надя Вълканова)
    Благодаря за споделянето!Може би заради това си заслужава да продължим.Радвам се,че ви има!
  • margi (Маргаритка Харизанова)
    margi (Маргаритка Харизанова)
    "Може би още си струва...
    да продължим да се лъжем.
    Аз, че още те имам.
    Ти, че си заслужава."
    По-добре, не може да бъде казано!Надя,прекрасно е!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0