Рисувах всеки мъж във живота си
и с рисунките той внезапно изчезваше.
А след туй, във дни и във нощи,
в ума ми ме дълго преследваше.
Рисувах мъжете в живота си.
Запечатвах любовта им в картина.
И малко по малко умирах,
след като те си заминеха.
Ти си красив и различен...
Както всички!... И навярно си струва
дори да те заобичам...
Но... не знам. Ще те нарисувам...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Ужасно познато чувство и страхотен стих! Поздрав!