Може да сме увредени
Две педи село сме - не ще го знаеш...
Основно - криминален контингент.
Останалите пишем „колебаещ”.
Но те топят се всеки божи ден!
Крадат кога каквото падне, драги,
превърнали са кражбата във спорт.
По късна доба, с щанги и тояги,
опоскали са всеки селски двор.
Уж идваха да ни проучват лани
от някакъв научен институт.
За нищо не можаха да се хванат,
та обявиха кмета ни за луд.
То не, че е съвсем нормален този,
но даде, според мен, добър съвет –
да пратят опитни вирусолози
и да изследват хората наред.
Съмнението падна на водата.
Пък изворът – под селския казан!...
Та може да сме увредени, бате,
и всеки да се пръква тук пиян?
Ще взема аз да се кандидатирам
на местни избори... Да стана кмет!
Ще търся после хора да лобират,
дано спечелим някакъв проект!
Пари отпуснат ли се, става лесно:
„За благото на селото строим!”...
Те, хватките са толкова известни,
че няма начин да се посрамùм.
И нов водопровод ще им прокарам,
и стария казан ще подновя,
ракията във всеки дом ще вкарам,
със заповед режим ще обявя.
Не спрат ли скоро кражбите, обаче,
( я, хубаво ме виж – дали съм прост?)
затварям всички кранчета, така че
топтáн* минават на ракиен пост!
В историята може да остана
и в кметството на някой друг портрет.
Веднъж в ръцете аз властта да хвана,
ела ме виж - не ставам ли за кмет!...
- - -
*топтан /тур/ - вкупом, всички наведнъж
© Роберт All rights reserved.
