Може ли едно сърце, |
поднесено с топли ръце, |
болката да предположи |
и просто да отложи |
любовта за някой друг път? |
Може ли отронена усмивка |
да се превърне във отливка, |
а да запази красотата, |
щом отиде си искрата |
обратно в своя тъмен кът? |
|
Може ли да спрем времето, |
когато се задава лято? |
Нима се мислим за богове! |
Отдавна силни ветрове |
доказали са ни обратното! |
© Ирина Костова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Браво!