По дяволите! Може ли сега
във лодката река да нарисуваш?!
А във реката – вместо речната вода
любов към тебе да пътува?!
По дяволите! Можеш ли така?
Вместо в небето птици да летят,
да нарисуваш цветната дъга,
която своето момче целува?!
По дяволите! Можеш ли така –
в тревите сутрин, и вместо роса,
целувки нежни и безброй
по тялото ми със замах да пръснеш?!
© Нели All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
