Можеше
Сега за тебе аз съм само остър спомен,
препъващ те в тъмното, понякога, нали?
Като камък съм насред океан огромен,
на който случайно се натъкваш ти...
Боли ли те, когато в мен се спънеш;
пулсира ли, когато се удариш в мене,
да можеше, преди по мен да се огънеш -
радостта ни днес щеше да е споделена...
Ти не си ли мислил понякога - така,
че можеше да имаме еднакви съдби
ти океан, а аз вливаща се в теб река
която цял живот към теб ще се стреми?!
Да можеше да върнем времето обратно,
да можеше да изживеем всичко пак,
по-леко щеше да е бремето стократно
на спомените, идващи винаги сред мрак...
Да можеше със теб да си простим отново,
да можеше с теб да бъдем пак - и аз, и ти -
за тази обич аз продавам сто любови,
сто спомена, сто живота мои, сто мечти...
© Хриси Саръова All rights reserved.
