Палавница (по Р. Бърнс, "Момина песен")
В мрака ме целуна тя
и изтича към дома!...
Като птица отлетя
палавата ми мома!...
Татко й дано да спи,
че усети ли я той,
ще започне да крещи,
може и да има бой!...
Строг е, но не ми е враг.
Аз пък хич не съм му мил!
Как ли да му стана драг?
Тоз проблем съм го решил!
Щерката не е дете,
но е палава мома!...
В нея нов живот расте.
Чакай, дядо, новина!...
© Роберт Всички права запазени
- - -
МОМИНА ПЕСЕН – Р.Бърнс
Нежно го прегърнах аз
и пое нагоре той.
Все го чакам оттогаз,
нямам нито миг покой.
Пощадете моя драг,
дребен град, пороен дъжд.
Не затрупвай, ситен сняг,
пътищата отведнъж.
Ти не го буди със вой
в здрача, вихъре студен.
Нека спи спокойно той
и да стане отморен.
Нека бъда с него вред,
дето иде в тоя свят.
Път да го зове напред,
а сърцето му назад.
Превод: Владимир Свинтила
© Роберт Всички права запазени
© Роберт All rights reserved.
