Мойта следа...
Какво да правя аз на Земята?
Защо съм изпратен от някого тук?
Каква е моята роля, мойта заплата?
Или живея без смисъл просто напук...
Какъв ли не бях – и клоун, и шут.
На някого нужен, ей тъй за забава.
На други просто защото бях луд.
На трети защото без мене не става...
Обичам смеха, но той не лекува.
Той е признак за лудост, забрава.
Защото и след смях човек тъгува,
а споменът вечен остава...
Някой ще каже, че аз съм певец,
забравящ за своите песни.
Други ще кажат, че съм мъдрец,
измъдрил мисли чудесни...
Но аз съм просто художник без четка,
рисуващ картина с рими ,
рисуващ света си - намиращ се в клетка.
Описващ го с думите неми...
Аз съм просто човек неизвестен.
Не искам ни почест, ни слава.
Не искам от други да бъда изместен,
или обсипан с хули от лава...
Аз искам просто следа да оставя.
Дори да е черна на бяло.
И не ще го докоснат, не ще го заровят
мойто съкровище цяло...
© Богдан Вълков All rights reserved.
