Jun 7, 2012, 3:47 PM

* Мокро 07.06.2012

  Poetry » Love
565 0 0

С тялото си плътно те завивам.
Нежно нашите души се сливат.
Всяка капка от любов попивам.
Чувствата ми в теб се вливат...

Гларусите поздравяват ни със крясък.
Вълните искат с нас да си играят.
Навсякъде полепнали сме с пясък.
Но всъщност двамата сме в Безкраят...

Животът само бряг е на море,
но любовта го прави до колене...
В ръцете ти е най-добре...
Идваш ли навътре с мене?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...