Jun 7, 2012, 3:47 PM

* Мокро 07.06.2012

  Poetry » Love
566 0 0

С тялото си плътно те завивам.
Нежно нашите души се сливат.
Всяка капка от любов попивам.
Чувствата ми в теб се вливат...

Гларусите поздравяват ни със крясък.
Вълните искат с нас да си играят.
Навсякъде полепнали сме с пясък.
Но всъщност двамата сме в Безкраят...

Животът само бряг е на море,
но любовта го прави до колене...
В ръцете ти е най-добре...
Идваш ли навътре с мене?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...