Мокро
Паважът мокър плаче.
Мигат уличните лампи.
И тихо нейде в здрача
чезнат стъпките ти плавни...
Не се обръщаш даже -
вече е изтляло всичко.
А спомените влажни
в нощния паваж се свличат...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
Паважът мокър плаче.
Мигат уличните лампи.
И тихо нейде в здрача
чезнат стъпките ти плавни...
Не се обръщаш даже -
вече е изтляло всичко.
А спомените влажни
в нощния паваж се свличат...
© Вилдан Сефер All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...