Не ме съди!
Ти най-големият престъпник бе.
И винаги ще си.
Бъди!
Но в тъмното кръсти се
и прошка искай!
Моли, плачи, а мина ли,
дръпни се.
Не искам аз да виждам твоите сълзи,
закъснели с хиляди животи,
не с мигове и дни и
излизащи от всички квоти.
Те не притъпяват болката.
Не спират чувството,
страшното, неспиращо
и след упойката.
За това, когато мина,
отдpъпни се, моля!
Бъди човечен днес,
поне наполовина...
© Цуци All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
