МОЛБА
Имам, Господи, към теб една молба!
Да изтрия аз от себе си тази тежка съдба!
Помогни ми, Господи, подай ръка!
Нека аз да разбера - утеха да получи моята душа!
Какво съм толкова сгрешила?
Каква е тази моя орисия?
Защо приятели аз вечно губя,
сърцето ми защо – в самота тъгува?
Тъкмо решила бях – да бъда силна
и нов удар в гърба, повали ме - безсилна!
Защо ли аз на този свят съм дошла,
да страда вечно ли – моята душа?
Помогни ми, Господи, да разбера!
Защо хората са толкова жестоки,
навсякъде ли е така по света!
Кутията на Пандора – във всеки човек ли съществува,
та злоба от всяка дума се излива!
Ако така е, Господи, по-добре да ме няма!
Да не виждам как доброто пропада –
в този свят отровен –
доброто явно място няма!
Добрите хора малцинство са останали –
отвсякъде гонени, охулвани, мамени!
Не позволявай, Господи,
доброто света да напусне,
злото и подлостта да ликуват
и света в мрак да потъне!
Това е, Господи, моята молба,
ако ме чуваш, от сърце те моля –
помогни – света от злото спаси!
10.05.2008г.
гр.Варна
© Мара Савова All rights reserved.
