Oct 27, 2011, 2:48 PM

Молба 

  Poetry » Love
570 0 5

 Молба

 

В обърканата си душа,

аз търся вярната посока...

Не мога да я утеша,

без теб, богиньо синеока.

 

В тъмата няма светлина.

Нощта е скътала Небето,

аз търся твойта топлина...

В предсмъртие ми е сърцето...

 

Аз чувам своя собствен стон!

Като на господ ти се моля:

ела на моя небосклон!

Не ме оставяй във неволя!...

© Христо Славов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??