Mar 4, 2010, 11:13 AM

Молба

  Poetry
746 0 0

През живота си не останах дете, 

два сина прекрасни родих - 

следвах твоя съвет,

да ги уча на доблест и чест.


Но сега ме те обвиняват, 

че за живота нямат готовност,

бил той изпълнен,

с поквара, наглост, лъжи...


Кажи ми, господи, какво да им кажа

- кой път да поемат?

По пътя, на който ги учех,

или тоз, който им се предлага.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анка Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...