МОЛец
Воден съм от идеи прозаични.
Пари, пари да имам за живот,
моабети, парти и закачки строго лични,
потребности взискателни на не един порок.
Изпълвам се с решителност за действие,
Големите си нужди да задоволя.
Клатя бут, ставам твърд и без съмнение,
ще подчиня играта, наречена съдба.
Захващам се с каквото е вървежно,
ще следвам пътя, модната звезда,
ще уреждам сделки, някак си небрежно
или ще хвана длъжност синекурна с повечко пара.
И имиджа ще лъсна без съмнение.
Ям пържоли, имам шия като вол.
Какво ми липсва? Селфи, лайк и чуждо мнение.
Като брат на Клавдий съм, шляещ се из някой мол.
Коремът ми да бе диня да го срежа,
да се разлее в жегите и изтече.
С един удар да изпълня аз стремежа,
за стройна фигура, черно дробче и сърце.
Но никой не е съвършен – дори и Аз,
макар че се харесвам – такъв какъвто съм.
По мой образ движи се света в захлас
от мойта личност и от гениалния ми ум.
© Александър Митков All rights reserved.
