Молитва
Моя майчице, съдба хайдушка!
Тази нощ изплаках си очите
скършила ръце на тънка пушка
и далеч от погледите скрита.
Песен от Балкана ще провикна
за Индже и три синджира роби!
Падналите вчера в бой комити
черната земя ще скрие в гроба.
Ехото горите ли повторят,
от дъха до лист ще осланеят.
Из поля размирни, по дворове
бели рози в жал ще почернеят.
Татко, чул ме, тежко ще закашля,
клетви люти майка ще пророни,
братята пищови ще запашат
духовете зли от мен да гонят...
Мили мои! Аз не искам нищо.
Цялата си обич сте ми дали.
Топли ме и тук едно огнище
в преходите, в битките с тирани.
Но далеч сте и ми нагорчава
залъкът и виното червено.
Научете ме: да различавам
кой е враг и кой - приятел верен;
да обичам всички на земята,
и с любов - България - да казвам.
Истината - тежка и пресвята -
вместо кръст да нося в мойта пазва.
В трудни дни криле ли омалеят
и народ за свобода възстане
пак да имам сили да запея
и при вас, след битките, остана!
© Иван Христов All rights reserved.
