Молитва
Усещах те като
глътка горчиво кафе
парещо и тръпчиво в
гърдите ми.
Измъкваше се бавно.
Грациозно.
И не оставяше спомен
от теб.
Вървях и се спъвах
в неведение.
Силуетите неясно чертаеха пътища.
Тишината плачеше
неумолимо.
А часовникът отмерва времето.
Тик-так.
Тик-так.
Милиони шептяха
в ушите ми.
Насочваха ме към грехове
и страдания.
Целувах чужди устни.
Вглеждах се
в други очи.
Тик-так.
Тик-так.
Щастието е разтегливо понятие.
И никога
няма да можем,
да го изживеем напълно.
И.
© Любослава Пиринкова All rights reserved.
