Apr 27, 2016, 1:26 AM
Молитва
Нервите ми са опънати
като безкрайно къси ластици.
Времето изтича спънато.
Работата ми върви на тласъци.
Много бързам, а не става,
вързана от залежалото.
Действията ми се сражават,
но се връщам към началото.
Давай, работата иска
резултати от магьосници,
а кесията се стиска,
плащайки като на просяци.
Две ръце си имам само,
трета няма да поникне.
Във джобовете съдрани
никой няма да надникне.
„Пускай в действие молитва,
друго вече не остана!
Нямаш право да ти кипва!
Още чакаш ли покана?...”
26-04-2016 г.
© Десислава Вълова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Актуално!
-
Нямаш право да се предаваш. Като много ти накипи изливай душата си в стихове. Хубаво пишеш, Деси!
-
Не се предавай!
-
Тегне това безпаричие! Работя от 20 години без прекъсване, с осигуровки на пълната заплата, без отпуска, с работно време до 21 часа и не мога да изхраня семейството си, а какво остава и да спестявам! Синът ми имаше здравословен проблем - поискаха 3 000 лева за операция! Аз тези пари за 20 години не съм ги спестила, но за лекарите - това са нищо! Голяма несправедливост! Искам да си потърся правата! Отглеждам българчета и работя за Брутен Вътрешен Продукт в България - в Северозапада! Държавата е длъжна да се погрижи за мен и за всички като мен!!!
Реших, че след Великден ще се предам!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Мисля, че това не е пародия, а гражданска лирика.