Молитва
Нервите ми са опънати
като безкрайно къси ластици.
Времето изтича спънато.
Работата ми върви на тласъци.
Много бързам, а не става,
вързана от залежалото.
Действията ми се сражават,
но се връщам към началото.
Давай, работата иска
резултати от магьосници,
а кесията се стиска,
плащайки като на просяци.
Две ръце си имам само,
трета няма да поникне.
Във джобовете съдрани
никой няма да надникне.
„Пускай в действие молитва,
друго вече не остана!
Нямаш право да ти кипва!
Още чакаш ли покана?...”
26-04-2016 г.
© Десислава Вълова All rights reserved.
