Молитва е храм
/Татяна Георгиева Денева и Таня Мезева/
Отидох на църква! Близо до Бог!
Във ъгъла тихо приседнах...
Зададох си онзи сакрален въпрос,
към Господ (и в мене) погледнах.
Отвори се сякаш магийна врата -
животът ми цял - кинолента...
Картини красиви, любов и тъга,
щастливи и лоши моменти...
Видях се отгоре - стоях на кантар
и всичко грижливо претеглях.
Неказани думи, обиди, кошмар...
От другата обич нареждах...
Стоях, балансирах, грамажи броях
и мислех, че стъпвам направо.
И смятах, че праведно, тихо живях
на всеки отдаваща право..
Но ето, че днес - уморена, добра,
във ъгъла свила се плача...
Хвани, Боже, малката моя ръка,
води ме! Покорно ще крача...
Спаси ме от всичката улична кал,
умирам, сърцето ми стяга...
Без обич кой, Боже, човек би живял?
В лъжите душата пропада...
"С добро да живееш урок е, съдба"
получих аз отговор свише!
Очите затворих. Пророних сълза,
В сълзи се историята пише!
Таня Г. Денева
Как искам до теб да приседна и аз
във храма, там близо, до Бога.
Очи да притворя... и тихо без глас
частичка любов да измоля.
Смирена съм днес. Привела глава.
Ръцете в молитва събирам.
Със мисъл една, приела скръбта:
"О, Боже, дали не умирам?
Толкова мъка - черен товар
на плещите мои положи.
Отне най-свещеното, рожба добра.
Реши, че съм силна и можеш
сълзите ми ти да превърнеш в река,
през урвите път да прокараш,
в скала да осъмне скръбна душа
преборила в себе си звяра.
Знам, че ми вярваш. Щом имам крила,
през пропасти бих прелетяла.
Но гложди ме, Боже, мисъл една,
как да живея без Вяра.
Дай ми отново онази Любов,
която душите спасява.
А аз във отплата, животът суров
обетно... с добро ти дарявам!"
Таня Мезва
© Таня Мезева All rights reserved.
