... молитва на Ной за потоп...
Млада остра трева. Пощръкляла.
И на пояса края премята.
В сянката на дъжда съм посяла.
Жито за мравката. И земята.
Виме за теб. Млеконосно.
Хайде стани ми сайбия.
Тумба гайда съм. Постя.
Дай нозете ти да умия.
И нестъпвали хорски одумки
да притихнат край бели месали.
Два елена ще са ни кумове.
Чакайте, лято е. Лято е, хали.
Разжужена земята целува
два божура в гората напряко.
На пресечката - Ной. Той ли псува?
Или ти? Следпотопна съм.
Още теб чакам.
© Таня Георгиева All rights reserved.
