МОЛИТВА...НА ЗРЪНЦЕТО
Отче,
Страхувам се.
Мъничко съм…Току
що ме посяха.
А срещу мен се насочиха
куршуми
Туп, туп, туп…падат…
И свистят едни такива
злобни и страшни.
И се забиват в черната
пръст…до мене
В земята.
Знам,че там ще останат
ще ръждясват…
Защото са свикнали
да убиват
Отче,
Искам да порастна!
От мен да омесят
след време истината…
И да се нахранят
гладните.
Дори псетата ще бъдат
доволни.
Затова те моля!
Простри ръката си
над малкото семе
да оцелее!
То знае, че може да дава
живот
И… път може да дава…
Но не постлан с цветя.
Не искам да бъда месия,
да ми целуват ръка,че нещо
на всички съм дало…
Знам.
Ти ми вярваш.Другите
до мен...също
Ех, колко е кратък този
живот и колко е пълен със
смисъл…Помогни ми!
Живей ми се,Отче!
/Притча 613 “Куршум и житно зрънце”/
© Веска Алексиева All rights reserved.
