Молитва в храма
Пролет,
закичена с корона на разцъфнала вишна.
Пролет,
танцуваща във валсова стъпка с ухаеща бяла премяна.
Покана за ласка и нежност и окапал цвят,
и жаждата вече я няма.
Крясък от болка в песента на душата.
Жар в гърдите без пощада гори.
Какво изгаря чувствата – любов или омраза?
Терзание или само Бог показа как болката вика
или извора на човешката страст многолика гори.
Дар божи ли е всичко неясно
или Земя – майка с обич сътвори човека
вечно с мъка да твори.
Сърцето скрило мисълта и викът на ехото.
Разгръща жадни длани с богослов към човешката зима
и свива венец от изгрева до залеза
и в частиците на времето
гнездо и храм с молитва открива.
© Йонка Янкова All rights reserved.
