В сърцето ми ехти на лято,
потънал нежно в маранята
жадувам ярките му дни,
обляни в топли светлини.
Отрано птичи гласове,
сред полъх, идващ от море
подканят изгревно зората
и вопъл дързък ври в душата.
Вселената гради мостове
и вдъхва волност на простора,
цъфти любов, навред разлята –
в гори и езера, в полята.
Небето с парещи лъчи,
погалва ме и ми личи.
Остава ми едно да сторя –
вглъбен за лято да се моля!
© Данаил Таков All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
