Молитва за лято
В сърцето ми ехти на лято,
потънал нежно в маранята
жадувам ярките му дни,
обляни в топли светлини.
Отрано птичи гласове,
сред полъх, идващ от море
подканят изгревно зората
и вопъл дързък ври в душата.
Вселената гради мостове
и вдъхва волност на простора,
цъфти любов, навред разлята –
в гори и езера, в полята.
Небето с парещи лъчи,
погалва ме и ми личи.
Остава ми едно да сторя –
вглъбен за лято да се моля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
