Несметните богатства на света
не са ми нужни. Ти ми даваш всичко.
Какъв ти блясък? Що за суета?...
Обичам те. За острови не мисля.
Изтръпнала - на колене пред Бог
заставам и до сетен дъх се моля:
дано опази погледа ти свят...
Удавница да бъда в него, твоя.
Душата ми ще пее все за Теб.
Дори бездумна, твоят бряг ще плиска...
Молитвено кръстосвам две ръце:
"Пази го, Боже! Той за мен е всичко!"