Момче
Момче
Мисля, че пораснах, мамо,
и мъж е вече твоето момче...
но търся все да се завръщам
и да плача - тих като дете.
Исках сили да премеря
с буйните мъже,
чувствени жени да любя -
на кръст душата да разпъват те.
Да се скитам сам в далечните предели,
да поемам път нелек.
Да ме омайват чуждите постели
и пак да се завръщам аз при теб.
Богатство да натрупам само
за броени часове
и с приятелите да прахосам
туй, що крадеца го краде!
И пак да се завърне, мамо,
при теб предишното момче,
прошката да търси то на твойто рамо -
имаше ме, МАМО, МАМО...
© Борислав Пелов All rights reserved.
