Момче
Едно момче се настани до мен,
в един прекрасен зимен ден.
Познавах ме се бегло, ей така,
а влюбих се някак на шега.
Сърцето му друга бе заела,
но не се стигна до дуела,
с приятеля му най-добър,
тя вече бе във вихър.
Останах ме и аз, и той сами,
ала не исках аз да стават драми.
Желания към него - много,
но държеше се той строго.
Едно момче е в моето сърце,
а исках да му кажа на уше,
за моите чувства - всичко,
а в замяна едно-едничко.
Стоя сама и пиша ред по ред,
и се чудя как завършва тоз куплет.
Момче, момиче и любов.
Господи! Животът е суров!
© Теодора Дамянова All rights reserved.
