Момчето с розите
Момчето с розите,
мечтателят под откритото небе.
Момчето с розите,
завоевателят на женските светове…
Измисленият клоун,
героят без усмивка…
Неговото изражение – каменна отливка.
Човекът гений,
сеещ след себе си тъга,
момчето с розите,
бившият клоун без съдба.
Циркът е живот,
а розата - сърцето.
Ах, как ухае аромата на кафето…
Какво ли вижда в себе си – не зная,
но мъдър е и казва:
“Играта се играела до края”…
Какъв мъдрец,
той е нещастното хлапе,
галеник на съдбата
и докоснат от Божиите ръце.
В сянката живеел,
каква ти сянка – пълен мрак…
Момчето с розите си пеел
и смеел се напук
на целия изкуствен свят!
© Герасим Григоров All rights reserved.
