Момчето с уморените крила
Момчето с уморените крила
не търси в огледалото приятел.
Измяната е строго вероятна.
Вината има много имена.
Момчето с уморените крила –
познаваш ли го, сине серафимов?
Къде остана общото ви минало –
забрави ли, или не проумя
добрите билки, крехките стени,
напуканите от мълчане устни?..
Той птицата от клетката ще пусне,
но себе си дали ще възкреси?
Ще литне птицата над падналия град
през сънища на хора прокървили
и, осъзнала своето безкрилие,
душа ще стане – проста като хляб.
Момчето с уморените крила
на никого не дава паметта си.
Краката на надеждата са къси –
където стъпи, вече е била;
пламти фитилът в нейната ръка,
валят отломките на новото начало.
Въздига се от всяко огледало
момчето с уморените крила.
© Пламен Сивов All rights reserved.
