Някой моменти...
Минават покрай нас толкова бързо,
че едва успяваме да разберем,
едва успяваме да премигнем,
едва успяваме да осъзнаем какво става.
Някой моменти...
продължават повече от секунда,
а ни се иска цяла вечност да продължат.
Някой моменти...
са дотолкова нежелани, че само
затваряме очи за да свършат.
То е като да се събудиш нарочно от кошмара.
Плашат ни.
Не ги искаме.
Не сме ги чакали.
Но ги има и тях.
Някой моменти...
са като дъжда и като вятъра.
Като слънцето и морето.
Съвършени сами по себе си.
Красиви, откъдето и да ги погледнеш.
До болка истински.
И чисти.
Някой моменти...
идват в повече.
Някой момени...
направо липсват!
© Приказка All rights reserved.