(... момичетата плачат единствено...)
(... момичетата плачат единствено...)
Не ме уби. Макар, че ти се искаше.
Че танцът на смъртта те изкуши.
Захвърли ме във нищото. Притисна ме
и жадно от кръвта ми топла пи.
Не ме уби. Не ти достигна силата.
Тя в празните ми вени се изля.
А в мене само любовта умираше,
увлечена от танца на смъртта.
Пространствата затворих във очите си
и всеки миг облякох във стъкло.
Оставих ти зелените си ириси
с кинжалите, във празното легло.
Не ме уби. Опита всички начини.
До кокал ме ранява всеки път.
Но знаеш ли, момичетата плачат
единствено, когато победят...
© Ева Корназова All rights reserved.
