(... момичетата плачат единствено...)
(... момичетата плачат единствено...)
Не ме уби. Макар, че ти се искаше.
Че танцът на смъртта те изкуши.
Захвърли ме във нищото. Притисна ме
и жадно от кръвта ми топла пи.
Не ме уби. Не ти достигна силата.
Тя в празните ми вени се изля.
А в мене само любовта умираше,
увлечена от танца на смъртта.
Пространствата затворих във очите си
и всеки миг облякох във стъкло.
Оставих ти зелените си ириси
с кинжалите, във празното легло.
Не ме уби. Опита всички начини.
До кокал ме ранява всеки път.
Но знаеш ли, момичетата плачат
единствено, когато победят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
