МОМИЧЕТО ОТ ХРАМА
Едно момиче в мен ридае морно,
утеха ведра в Храма то намира,
грехът очища е облещил най-позорно
и дебне тихичко, до него спира.
За миг то само да склони глава -
ще грабне го, към бездната ще втурне
и тялото и крехката душа -
животът му във хаос ще превърне.
Затуй момичето стои в захлас,
молитвите си тихичко реди,
към Бога то отправя своя глас:
"Спасителю, от грях ме ти пази,
знам, стъпя ли в нечистата вода,
калта ми дълго ще мърси земята,
в мрак непрогледен ще се унеса -
денят от опакото ще е по-обратен."
Едно момиче в мен ридае скрито,
една сълза голяма кат` света,
самичка в неизвестното полита,
погива с нея сякаш и скръбта.
Стои си Храмът в тишина потънал
протяга щедро своите ръце -
момичето с богатството си е обгърнал,
разтворил е със благодат сърце.
Грехът с уплаха в прага се препъва,
момичето ридае и стои, стои,
греховни колене си във поклон подгъва,
покорно свежда тръпнещи очи.
утеха ведра в Храма то намира,
грехът очища е облещил най-позорно
и дебне тихичко, до него спира.
За миг то само да склони глава -
ще грабне го, към бездната ще втурне
и тялото и крехката душа -
животът му във хаос ще превърне.
Затуй момичето стои в захлас,
молитвите си тихичко реди,
към Бога то отправя своя глас:
"Спасителю, от грях ме ти пази,
знам, стъпя ли в нечистата вода,
калта ми дълго ще мърси земята,
в мрак непрогледен ще се унеса -
денят от опакото ще е по-обратен."
Едно момиче в мен ридае скрито,
една сълза голяма кат` света,
самичка в неизвестното полита,
погива с нея сякаш и скръбта.
Стои си Храмът в тишина потънал
протяга щедро своите ръце -
момичето с богатството си е обгърнал,
разтворил е със благодат сърце.
Грехът с уплаха в прага се препъва,
момичето ридае и стои, стои,
греховни колене си във поклон подгъва,
покорно свежда тръпнещи очи.
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
