МОМИЧЕТО С КОСИ ОТ ПЛАМЪЦИ
Момичето с коси от пламъци,
по-прекрасни от сияещи слънца,
хвърляше парещи проблясъци
и ги впиваше в моята душа.
Ах, тез коси от пламъци,
тъй нежно ме зоват!
Ах, тез коси от пламъци,
тъй силно ме горят!
© Галифрей Михайлов All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
