Момичето с вълшебните очи
Очаквах стар, добър приятел
в луксозен, хубав ресторант.
Известен и голям писател
и вече всепризнат талант!
Навън валеше като от фуния,
а той бе вече закъснял.
Започвах втората ракия.
“Великият” дори не бе звънял.
Тогава чашата ми “оживя”!?
Приплъзна се и с весел звън
се чукна в чашата с вода
като във някакъв вълшебен сън.
Огледах залата прикрито.
Видял ли беше друг това?
И сякаш от “светлинно сито”
във мен се впиха сетива.
Очите на едно момиче
влетяха в моята душа.
Вълшебно и прекрасно птиче
запя симфония на любовта.
Сладникава омайна тръпка
премина по изпънатите жили.
Ухаеше на млада пъпка,
а любовта отново ме ужили.
© Явление All rights reserved.
