vanesa_crazy (Ванеса)
103 1597
Aug 8, 2008, 8:32 PM

Момичето в огледалото 

  Poetry
737 0 8
Срещу мен стои момиче
и през сълзи говори ми,
за момчето, което тя обича
и за отминалите дни...
Разказва ми как се влюбила
още щом го видяла
и колко нощи в мечти изгубила,
но че не я обича - чак сега разбрала.
И с лекичка усмивка само
спомня си за нощите незабравими -
как заспивала на неговото рамо
и му шепнела "любими"...
И колко само е обичала
в очите му да се оглежда,
във вярност му се е вричала,
докато глава на гърдите му е свеждала.
И събрала дланите си за молитва
моли се да върне времето,
да спре сълзите си опитва
и да забрави бремето.
В дъх един тя проплака
пред мене нейния живот,
на мене мъката си тя изплака
за нейната истинска любов.
Аз слушах само и си мислех:
"Ах, горката, колко страда" -
да и помогна аз исках
от този ад тя да избяга.
И вглеждах се в нея,
гледах я без да спирам...
"Като нейния живот живея,
някаква прилика в нея и мене намирам..."
Не се сдържах - от очите ми протекаха сълзи,
а сърцето ми претръпна цяло,
пред мен момиче не стои,
пред мен стои огледало...



P.S Вдъхновено от невероятния стих на radoslava29 "Срещу мен"




© Ванеса All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??