Монах
Спускаше се нощта, а аз разхождах се в гората
и гледах как изгрява луната...
Когато вървях по пътечка една,
усетих странна миризма...
Погледнах и видях манастир...
Реших да погледна
и се изкачих по един баир...
Вратата бе залостена, а вътре бе глухо...
Изведнъж силен писък на жена
разцепи мъртвешката тишина...
Погледнах през ключалката.
В средата на двора видях момиче с ужас в очите...
Тя вървеше назад, а пред нея стоеше монах.
Той разкъсваше дрехите ù
и я докосваше с желание...
А тя се молеше и му говореше:
"Смили се над мен и ме остави -
това, което искаш да сториш,
го забранява вярата и професията ти."
Права бе тя - монах бе той,
но с мръсна душа!
Не бе отхвърлил тленното
и не пазеше сърцето и душата си
от грях и неправда.
Омразата бе силна в него на младини
и мислеше, че само господ да го спаси, ала уви...
В какво го превъплъти?!
В бездуховник, злосторник!
Надеждата на девойката умираше в нощта
и заедно с нея догаряше, гаснеше свещта...
И тогава, в мъглата, разбрах и си казах на глас:
"Никой не може да спре дявола в нас."
© Д-р Кървава Баронеса All rights reserved.
Идеми,аз също съм дългокос,но това прави ли ме насилник? 
