Отново насаме с нощта...
На размисъл... с листа пред мен...
... Твърдят, че имало съдба... Животът - вече нареден,
записан от незван творец, бил запечатан с вечността...
Защо да носим днес венец от тръни? С длани във пръстта
защо да търсим благослов? За грешките неволни - прошка?
А за ония - от любов... Те грешки ли са? Или просто
били сме себе си... Дали ще може някой да отсъди
кое е право в тези дни? Защо обречени да бъдем
на нечия прищявка? Как да търсим път през тъмнината
в очакване да видим знак... В стремеж да променим съдбата,
живота дъвчем с дива страст... Вървим прокудени и клети, ...