Монолог
Какво сте ме зяпнали с опулени очи?
Не сте ли виждали такъв като мен?
Че сам си говоря, не ви пречи, нали?
Сам си приказвам почти всеки ден.
Ти там навярно ме мислиш за луд.
Ако има как, ще ме пратиш при лудите,
но аз зная, че лудият е друг,
или мълчиш, защото и ти си от другите.
Мълчиш и живуркаш, както преди.
Останал анонимен, какъвто си беше.
Нямаш душа, а душата боли.
Без душа животът е толкова лесен.
Какво от това, че на пътя видя
бездомно сираче, босо и гладно.
Бързо скри се в свойта кола.
Времето навън бе толкова хладно.
С две очички, същински мъниста,
детето даже не протегна ръка.
Знаеше, че от теб е излишно да иска.
Децата знаят кой няма душа...
© Иван Мишев All rights reserved.
