Монолог на агнето
Аз умирам. За вас. Да ви храня.
Да се топлите с моята кожа.
Утре сутрин на тая поляна
ще прережат живота ми с ножа.
Те го точат. Познахте ли звука?
Ще ме стиснат - жестоки и потни
и ще плаче за мене капчука.
Мама дълго ще блее сиротно.
Беше време. И припках на воля.
Гонех радостно вънка пчелите.
Утре Овчия Бог ще помоля,
миг преди да затворя очите,
да прости на двукраките, дето
ще ме колят на тая поляна.
Има място за всички в Небето.
Те пък червея, знам, ще нахранят...
© Нина Чилиянска All rights reserved.
