Монолог на егоцентрика
Мойто второ Аз! Във мен го нося
с раждането си. Живея с него.
Няма никога да се износи.
Скъпо е. И се нарича Его.
Някои казват, че съм бил циничен
със ехиден и хаплив език.
Глупости! Аз просто съм различен –
най- обикновен егоцентрик.
И от тук, когато си отида,
ще остана все така висок.
За да може всеки да ме види,
как съм хванал шлифера на Бог.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Много ми хареса!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
