Монолог на егоцентрика
Мойто второ Аз! Във мен го нося
с раждането си. Живея с него.
Няма никога да се износи.
Скъпо е. И се нарича Его.
Някои казват, че съм бил циничен
със ехиден и хаплив език.
Глупости! Аз просто съм различен –
най- обикновен егоцентрик.
И от тук, когато си отида,
ще остана все така висок.
За да може всеки да ме види,
как съм хванал шлифера на Бог.
© Мари Елен- Даниела Стамова All rights reserved.
Много ми хареса!
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
