Монолог на кутийката кибрит
Монолог на кутийката кибрит
Аз имам такава съдба:
по твоя път земен, човешки,
да бъда не ярка звезда,
а шепа кибритени клечки.
Дарила небесната вис
на твойте мечти и възходи,
душата си огнена скрих,
в кутийката, в мрака на джоба.
Но мрак щом се спусне над теб
и зине с уста- да те глътне,
в миг клечка запалва сърце
и светва пред морния пътник.
Тъй кратък е звездният миг!
Но гаснат с такава утеха:
ти гониш страха си без вик
и виждаш пред тебе пътека...
Жадуваш ли ярки звезди
по пътя си земен, човешки,
ти джоб и сърце зареди
с кутийка кибритени клечки.
© Петя Божилова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Поздравления, Петя!
-
"...и виждаш пред тебе пътека..."
Поздравления, Петя! -
Добрият стар кибрит! Никоя запалка не може това.
-
малко останаха романтиците с кибритените клечки, Петя...
вече има запалки...
поздравления за стиха! -
"Аз имам такава съдба..." -истинна! Поздрави!
-
Късметлия е този, който от топлината на кибритената клечка стигне до жадуваната звезда по пътя си!
Поздрави!
-
От кибритени клечки звезди
осветяват отгоре небето.
Забраняват играта с кибрит.
Но ще спре ли да драска детето?...
ПОЗДРАВИ ЗА ПРАЗНИКА ПЕТЯ! БЪДИ ЩАСТЛИВА!!! -
Хубаво и светло да ти е, Петя!
-
Хубава аналогия! Да, Петя, да заредим сърце и джоб с кутийка кибритени клечки!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
